Пеликан - звездообразуване и еволюиращи газови облаци

-

    Мъглявината Пеликан е емисионна мъглявина, част от голяма зона на небето в близост до звездата Денеб - α от съзвездието Лебед (Cygnus). Каталогизирана като IC 5070 и IC 5067, мъглявината Пеликан се намира точно до "източния ръб" на мъглявината Северна Америка (NGC 7000). Двете мъглявини са разделени от облак, изпълнен с тъмен прах. Пеликан е по-малко забележима от мъглявината Северна Америка, с визуална величина около 8 (при 5 за NGC 7000) и общи размери 60'x 50'.  Рефрактор f/5 при 25x разкрива много слаба мъгла от 60'x30'. IC 5067 се намира на север от звездите от 5-та величина 56 и 57 Cygni. Наблюдава се много слаба, дифузна триъгълна област на мъглявина, заострена на север и по-очертана на западния ръб.

    Мъглявината Пеликан се намира на около 2000 светлинни години, с линеен диаметър 30 светлинни години. Тя е част от същия голям звездообразуващ регион H II, който съдържа и мъглявината Северна Америка. Пеликанът се характеризира с активна комбинация от образуване на звезди и еволюиращи газови облаци. Светлината от нагрети млади звезди изтиква постепенно йонизационния фронт навън. Все още остават особено плътни нишки от студен газ. 

  Характеристики на мъглявината Пеликан (IC 5070)

  • Съзвездие: Лебед
  • Видима зв. вел.: +8.0
  • Видими размери: 80.0' x 70.0'
  • Разстояние: 1800 св. г.

    Заснех мъглявината в рамките на 2 вечери от по 2 часа общо време за интеграция. Първата вечер използвах филтър TS Optics UCF, а втората снимах без филтър. Това беше първият ми по-сериозен опит с новата камера ASI 183 MC Pro.

Районът на мъглявината Пеликан, заснет на 28 юни 2021
49 light frames, 180 sec. exposure time, 20 bias, 10 dark, 30 flat, gain 111, offset 10, -10C.
Telescope: Sky-Watcher 130/650, camera ASI ZWO183 MC Pro.
Guiding: Lacerta Guidescope 32, Lacerta PlanetPro (IMX224color), PHD2.
Mount: EQ3-2, Enhanced Dual Axis Handset for EQ3-2 with autoguider input with motors.
Software: DeepSky Stacker, Siril, Affinity Photo
Filters: TS-Optics UCF

    Не знам дали заради филтъра, но цветовете се получиха необикновени и особено ме впечатлиха тъмните облаци, в които е забулено междузвездното пространство. Втората нощ добавих още 2 часа, но този път без филтър. Общото време на експозиция стана 4 ч. 36 мин.

Районът на мъглявината Пеликан, заснет на 28 и 30 юни 2021
92 light frames, 180 sec. exposure time, 20 bias, 10 dark, 30 flat, gain 111, offset 10, -10C.
Telescope: Sky-Watcher 130/650, camera ASI ZWO183 MC Pro.
Guiding: Lacerta Guidescope 32, Lacerta PlanetPro (IMX224color), PHD2.
Mount: EQ3-2, Enhanced Dual Axis Handset for EQ3-2 with autoguider input with motors.
Software: DeepSky Stacker, Siril, Affinity Photo
Filters: TS-Optics UCF (49 frames) + No filter (43 frames)




    Credit: SkySafari


Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Голямата мъглявина в Орион М42 - пролетна среща!

-
Изображение
     Вече стана традиция да увенчавам с М42 решаващи моменти от заниманията ми с научнопопулярното хоби. Първата снимка година по-рано, първата снимка с фокален редуктор преди 3 месеца, първата снимка с екваториална монтировка и по-дълга експозиция. Ярката мъглявина в Орион е сред малкото обекти, които могат да бъдат наблюдавани и снимани при наличието на ярка луна. Този път експериментирах с новопридобитата екваториална монтировка EQ3-2, правейки опити с различни експозиции и настройки на gain. Установих, че при липсата на гидиране мога да разчитам на не повече от минута, но на този етап и това не е никак малко.      И така, това е първата ми фотография при експозиция 30 сек., интеграция около 70 мин., с екваториална монтировка EQ3-2 и без гидиране. Оттук-нататък се надявам, че ме очакват много приключения с новото оборудване, а след като справя с гидирането, вярвам, че ще мога да се потопя истински в дълбокия океан на космоса. Снимката е направена при поч...
Прочетете още

Звездна еволюция

-
Изображение
     Променливите звезди подчертават един важен факт за небето над нас: Вселената непрекъснато се променя. Вселената е много голяма, звездите и галактиките са много далеч и повечето промени се случват във времеви интервал, много по-дълъг от този, който можем да видим. Повечето неща в небето - звезди, мъглявини и галактики - изглежда, че не се променят изобщо през целия човешки живот. Но променливите звезди се променят за време, което можем да наблюдаваме. Вече сме открили звезди, които се променят за периоди от милисекунди до столетия. Всяка от тях може да ни каже нещо за себе си чрез своята променливост, а информацията, която променливите звезди ни предоставят, ни дава възможност да разберем по-добре общата картина.      Една от ключовите концепции в астрономията е, че звездите се променят във времето - те се раждат от облаци междузвезден газ и прах, светят със собствената си светлина, създадена чрез ядрен синтез на водород в ядрата им, и накрая изчерпват ...
Прочетете още

Класификация на високоенергийните обекти

-
Изображение
В центъра на кадъра е блазарът Mrk 501 (съзвездие Херкулес). Обектът е с червено отместване z = 0,034, което съответства на 456 млн. св. г. разстояние от земята. Mrk 501 е изключително променлив източник на гама-лъчи, претърпяващ силни избухвания. По време на избухването през 1997 г. блазарът е най-яркият обект на небето в областта на източниците на високоенергийни гама-лъчи. 3 кадъра с експозиция 5 мин. Фотометричен филтър V Телескоп: 0.25-м Нютон F/4.8 Активни галактически ядра ( AGN ) Вътрешна структура на активна галактика Кредит: AAVSO AGN е общ термин за повечето видове галактики, които имат изключително ярко и концентрирано излъчване от централните си области. Смята се, че тази светлина идва от материя под формата на газ, прах и дори цели звезди, които се всмукват в централната черна дупка. Тъй като цялата тази материя се движи спираловидно навътре, тя става много гореща и много ярка, много по-ярка от звездите и другата светеща материя в центъра на галактиката. AGN е компактна о...
Прочетете още