Мъглявината Пакман (NGC281) - бисер в съзвездие Касиопея

-

    NGC 281 е регион H II в съзвездието Касиопея, наречен "Мъглявината Пакман" заради приликата с герой от видеоигра. Открита е през 1883 г. от Е. Е. Барнард, който я описва като „голяма слаба мъглявина, много дифузна“. Мъглявината се вижда в любителски телескопи от места с много тъмно небе. С O-III филтър NGC 281 изглежда доста ярка, голяма и неправилна.  В центъра й са концентрирани няколко десетки звезди. Звездата HD 5005 е петорна система. Състои се от главна звезда от 8 звездна величина и четири спътника на разстояние между 1.4 "и 15.7".

  Характеристики на мъглявината Пакман (NGC 281)

  • Съзвездие: Касиопея
  • Видима зв. вел.: +7.4
  • Видими размери: 35.0' x 30.0'
  • Разстояние: 9500 св. г.

    Мъглявината Пакман се намира на около 10 000 светлинни години разстояние в спиралния ръкав Персей на нашата галактика Млечен път. Това е работилница за формиране на звезди. Основните й характарестики, освен дифузно светещия водороден газ, включват тъмни зони от прах и плътни възли от газ и прах (глобули), в които в момента е възможно да се образуват звезди. NGC 281 включва и разсеяния звезден куп IC 1590, от който петорната звезда HD 5005 е най -яркият член. Неговата светлина помага за йонизиране на газа на мъглявината, причинявайки червеното сияние, видимо навсякъде.

Мъглявината NGC281 (Pacman), заснета на 29 юли 2021. 
3h 30m total integration, 180 sec. exposure time, 20 bias, 10 dark, 30 flat, gain 0, offset 10, -20C.
Telescope: Sky-Watcher 130/650, camera ASI ZWO183 MC Pro.
Guiding: Lacerta Guidescope 32, Lacerta PlanetPro (IMX224color), PHD2.
Mount: EQ3-2, Enhanced Dual Axis Handset for EQ3-2 with autoguider input with motors.
Software: DeepSky Stacker, Siril, Affinity Photo.
Filters: NEODYMIUM & IR-Cut 1¼" (Moon & Skyglow).
Focal Reducer TS-Optics 0.67.

Как да намерите мъглявината Пакман?

Credit: SkySafari




Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Голямата мъглявина в Орион М42 - пролетна среща!

-
Изображение
     Вече стана традиция да увенчавам с М42 решаващи моменти от заниманията ми с научнопопулярното хоби. Първата снимка година по-рано, първата снимка с фокален редуктор преди 3 месеца, първата снимка с екваториална монтировка и по-дълга експозиция. Ярката мъглявина в Орион е сред малкото обекти, които могат да бъдат наблюдавани и снимани при наличието на ярка луна. Този път експериментирах с новопридобитата екваториална монтировка EQ3-2, правейки опити с различни експозиции и настройки на gain. Установих, че при липсата на гидиране мога да разчитам на не повече от минута, но на този етап и това не е никак малко.      И така, това е първата ми фотография при експозиция 30 сек., интеграция около 70 мин., с екваториална монтировка EQ3-2 и без гидиране. Оттук-нататък се надявам, че ме очакват много приключения с новото оборудване, а след като справя с гидирането, вярвам, че ще мога да се потопя истински в дълбокия океан на космоса. Снимката е направена при поч...
Прочетете още

Звездна еволюция

-
Изображение
     Променливите звезди подчертават един важен факт за небето над нас: Вселената непрекъснато се променя. Вселената е много голяма, звездите и галактиките са много далеч и повечето промени се случват във времеви интервал, много по-дълъг от този, който можем да видим. Повечето неща в небето - звезди, мъглявини и галактики - изглежда, че не се променят изобщо през целия човешки живот. Но променливите звезди се променят за време, което можем да наблюдаваме. Вече сме открили звезди, които се променят за периоди от милисекунди до столетия. Всяка от тях може да ни каже нещо за себе си чрез своята променливост, а информацията, която променливите звезди ни предоставят, ни дава възможност да разберем по-добре общата картина.      Една от ключовите концепции в астрономията е, че звездите се променят във времето - те се раждат от облаци междузвезден газ и прах, светят със собствената си светлина, създадена чрез ядрен синтез на водород в ядрата им, и накрая изчерпват ...
Прочетете още

Класификация на високоенергийните обекти

-
Изображение
В центъра на кадъра е блазарът Mrk 501 (съзвездие Херкулес). Обектът е с червено отместване z = 0,034, което съответства на 456 млн. св. г. разстояние от земята. Mrk 501 е изключително променлив източник на гама-лъчи, претърпяващ силни избухвания. По време на избухването през 1997 г. блазарът е най-яркият обект на небето в областта на източниците на високоенергийни гама-лъчи. 3 кадъра с експозиция 5 мин. Фотометричен филтър V Телескоп: 0.25-м Нютон F/4.8 Активни галактически ядра ( AGN ) Вътрешна структура на активна галактика Кредит: AAVSO AGN е общ термин за повечето видове галактики, които имат изключително ярко и концентрирано излъчване от централните си области. Смята се, че тази светлина идва от материя под формата на газ, прах и дори цели звезди, които се всмукват в централната черна дупка. Тъй като цялата тази материя се движи спираловидно навътре, тя става много гореща и много ярка, много по-ярка от звездите и другата светеща материя в центъра на галактиката. AGN е компактна о...
Прочетете още