Мъглявината Пеликан с филтър Optolong UHC

-

     Нови 2 вечери отделих на мъглявината Пеликан, преди луната отново да нарасне. Този път използвах UHC (Ultra High Contrast) филтър на Optolong, за който пише, че е подходящ за заснемане на обекти от дълбокото небе в условията на изкуствено светлинно замърсяване. Въпреки, че снимам на село (с. Мещица), уличното осветление вече не се гаси след полунощ и се налага да търся решение с подобен филтър. Признавам, че не разбирам добре от post-processing и графична обработка, така че посветих няколко часа на напълно безотговорно експериментиране. Предлагам резултата от тази обработка. Полето е малко, за да побере цялата структура. Акцентът на кадъра попада върху ансамбъла между една от най-контрастните части на мъглявината и по-ярките звезди от региона - 56 и 57 Cyg от 5 зв. вел., както и V1794 от 7 зв. вел. и SAO50111 от 8,6 зв. вел. Повече за мъглявината Пеликан (IC 5070) можете да прочетете тук: ЗВЕЗДООБРАЗУВАНЕ И ЕВОЛЮИРАЩИ ГАЗОВИ ОБЛАЦИ.

Районът на мъглявината Пеликан, заснет на 13 и 14 юли 2021
7h 45m total integration, 180 sec. exposure time, 20 bias, 10 dark, 30 flat, gain 111, offset 10, -10C.
Telescope: Sky-Watcher 130/650, camera ASI ZWO183 MC Pro.
Guiding: Lacerta Guidescope 32, Lacerta PlanetPro (IMX224color), PHD2.
Mount: EQ3-2, Enhanced Dual Axis Handset for EQ3-2 with autoguider input with motors.
Software: DeepSky Stacker, Siril, Affinity Photo
Filters: Optolong UHC

Детайл

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Методи за наблюдение на екзопланети с любителски средства

-
Изображение
     През 1995 г. е открита първата екзопланета 51 Pegasi b, обикаляща около звезда от главната последователност. Оттогава от "Кеплер" и други кодмически и наземни обсерватории са потвърдени над 5,000 екзопланети. Астрономите-любители успешно откриват екзопланети от поне едно десетилетие и го правят с невероятна точност! Нещо повече, те са в състояние да извършват такива наблюдения със същото оборудване, което използват за създаване на страхотно изглеждащи снимки на дълбокото небе или светлинни криви на променливи звезди.  Наблюденията на астрономите-любители също предоставят ценни данни в подкрепа на изследванията на екзопланети. През 2004 г. екип от професионални астрономи и астрономи-любители си сътрудничи по проекта XO, в резултат на който са открити няколко екзопланети. С изключение на този проект, повечето от досегашните усилия на любителите в областта на екзопланетите са насочени към откриване на вече "открити" екзопланети. Тези наблюдения помагат за прецизир
Прочетете още

AM Herculis - прототип на екзотичен клас катаклизмични променливи

-
Изображение
     Екзотичната звезда АМ Херкулис е прототип на звездите от типа "AM Her" или т. нар. "полари" - уникален клас катаклизмични променливи, при които магнитното поле на първичната звезда (бяло джудже) напълно доминира върху акреционния поток на системата. С откриването на AM Her идват и откриването на "поларите" и наученият урок, че дори познати обекти могат да разкрият вълнуващи неща, ако към тях се подходи по правилния начин. AM Her е открита през 1923 г. от М. Волф в Хайделберг, Германия, по време на рутинно търсене на променливи звезди. Тогава тя е включена в Общия каталог на променливите звезди като неправилна променлива звезда с диапазон от 12-а до 14-а звездна величина. Вписването остава такова до 1976 г., когато най-накрая е разкрита истинската сложност на AM Her. Берг и Дюти от Университета в Рочестър (1977 г.) първоначално изказват предположението, че AM Her може да е оптичен аналог на слабия рентгенов източник 3U 1809+50, който е открит от първи
Прочетете още

Ударни вълни и взрив: първите дни на свръхновите!

-
Изображение
     Какво се случва, когато една звезда експлодира?      Когато звезда с голяма маса достигне края на живота си, тя умира в много ярка и силна експлозия, наречена свръхнова с колапс на ядрото (CCSN). Вижте тази статия, в която се разказва за симулирането на колапс на ядрото! Докато звездата с голяма маса преминава през етапите на своя живот, тя бавно слива водорода във все по-тежки елементи в ядрото си, като се придвижва нагоре по периодичната таблица, докато не се окаже с желязно ядро. След като звездата произведе желязо обаче, тя спира да слива по-тежки елементи. Желязото не може да се превърне в нещо по-тежко без добавяне на допълнителна енергия. Следователно, щом в ядрото на звездата има достатъчно желязо, ядреният синтез спира и изтичането на радиационно налягане от центъра на звездата се прекратява. Това води до колапс на ядрото на звездата под действието на собствената ѝ гравитация, при което се образува CCSN. Всички свръхнови са невероятно ярки. Една свръхнова може да излъчи о
Прочетете още