Най-голямата група Слънчеви петна за последните 7 месеца!

-

     В момента на Слънцето се наблюдава група слънчеви петна №2835 - тя е най-голямата през последните 7 месеца! Тази група слънчеви петна изплува от източния край на Слънцето на 25 юни 2021 г. и след три дни ще “залезе”. Успяхме да заснемем петната в рамките на IV Школа по астрофизика и астрономия, която се проведе на Старозагорски минерални бани от 2 - 4 юли.

Слънчево петно №2835, заснето на 3 юли 2021. Телескоп: Sky-Watcher 130/650, камера: ASI ZWO 183ЗMC Pro. Софтуер: ASI Cap, Autostakkert!. Слънчев филтър: AstroSolar Safety Film.

Внимание! Наблюдението и фотографирането на Слънцето се извършват само със специализирани филтри и техника. Никога не насочвайте телескоп към Слънцето без необходимата за целта защита!

    Повърхността на Слънцето е много оживено място. Характеризира се с електрически заредени газове, които генерират области с мощни магнитни сили. Тези области се наричат ​​магнитни полета. Слънчевите газове се движат непрекъснато, което заплита, разтяга и усуква магнитните полета. Това движение създава активност на повърхността на Слънцето, т. нар. "слънчева активност". Понякога повърхността на Слънцето е много активна. Друг път нещата са малко по-тихи. Количеството слънчева активност се променя в зависимост от етапите на слънчевия цикъл. Слънчевата активност може да оказва влияние тук на Земята, поради което учените я наблюдават отблизо всеки ден. Слънчевите петна са области, които изглеждат тъмни на повърхността на Слънцето, но те само изглеждат така, защото са по-хладни от заобикалящата ги среда. Температурата на едно слънчево петно ​​все още е много висока - около 6 500 градуса по Фаренхайт!

    Източник: Sunspots and Solar Flares

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Методи за наблюдение на екзопланети с любителски средства

-
Изображение
     През 1995 г. е открита първата екзопланета 51 Pegasi b, обикаляща около звезда от главната последователност. Оттогава от "Кеплер" и други кодмически и наземни обсерватории са потвърдени над 5,000 екзопланети. Астрономите-любители успешно откриват екзопланети от поне едно десетилетие и го правят с невероятна точност! Нещо повече, те са в състояние да извършват такива наблюдения със същото оборудване, което използват за създаване на страхотно изглеждащи снимки на дълбокото небе или светлинни криви на променливи звезди.  Наблюденията на астрономите-любители също предоставят ценни данни в подкрепа на изследванията на екзопланети. През 2004 г. екип от професионални астрономи и астрономи-любители си сътрудничи по проекта XO, в резултат на който са открити няколко екзопланети. С изключение на този проект, повечето от досегашните усилия на любителите в областта на екзопланетите са насочени към откриване на вече "открити" екзопланети. Тези наблюдения помагат за прецизир
Прочетете още

AM Herculis - прототип на екзотичен клас катаклизмични променливи

-
Изображение
     Екзотичната звезда АМ Херкулис е прототип на звездите от типа "AM Her" или т. нар. "полари" - уникален клас катаклизмични променливи, при които магнитното поле на първичната звезда (бяло джудже) напълно доминира върху акреционния поток на системата. С откриването на AM Her идват и откриването на "поларите" и наученият урок, че дори познати обекти могат да разкрият вълнуващи неща, ако към тях се подходи по правилния начин. AM Her е открита през 1923 г. от М. Волф в Хайделберг, Германия, по време на рутинно търсене на променливи звезди. Тогава тя е включена в Общия каталог на променливите звезди като неправилна променлива звезда с диапазон от 12-а до 14-а звездна величина. Вписването остава такова до 1976 г., когато най-накрая е разкрита истинската сложност на AM Her. Берг и Дюти от Университета в Рочестър (1977 г.) първоначално изказват предположението, че AM Her може да е оптичен аналог на слабия рентгенов източник 3U 1809+50, който е открит от първи
Прочетете още

Ударни вълни и взрив: първите дни на свръхновите!

-
Изображение
     Какво се случва, когато една звезда експлодира?      Когато звезда с голяма маса достигне края на живота си, тя умира в много ярка и силна експлозия, наречена свръхнова с колапс на ядрото (CCSN). Вижте тази статия, в която се разказва за симулирането на колапс на ядрото! Докато звездата с голяма маса преминава през етапите на своя живот, тя бавно слива водорода във все по-тежки елементи в ядрото си, като се придвижва нагоре по периодичната таблица, докато не се окаже с желязно ядро. След като звездата произведе желязо обаче, тя спира да слива по-тежки елементи. Желязото не може да се превърне в нещо по-тежко без добавяне на допълнителна енергия. Следователно, щом в ядрото на звездата има достатъчно желязо, ядреният синтез спира и изтичането на радиационно налягане от центъра на звездата се прекратява. Това води до колапс на ядрото на звездата под действието на собствената ѝ гравитация, при което се образува CCSN. Всички свръхнови са невероятно ярки. Една свръхнова може да излъчи о
Прочетете още