Най-голямата група Слънчеви петна за последните 7 месеца!

-

     В момента на Слънцето се наблюдава група слънчеви петна №2835 - тя е най-голямата през последните 7 месеца! Тази група слънчеви петна изплува от източния край на Слънцето на 25 юни 2021 г. и след три дни ще “залезе”. Успяхме да заснемем петната в рамките на IV Школа по астрофизика и астрономия, която се проведе на Старозагорски минерални бани от 2 - 4 юли.

Слънчево петно №2835, заснето на 3 юли 2021. Телескоп: Sky-Watcher 130/650, камера: ASI ZWO 183ЗMC Pro. Софтуер: ASI Cap, Autostakkert!. Слънчев филтър: AstroSolar Safety Film.

Внимание! Наблюдението и фотографирането на Слънцето се извършват само със специализирани филтри и техника. Никога не насочвайте телескоп към Слънцето без необходимата за целта защита!

    Повърхността на Слънцето е много оживено място. Характеризира се с електрически заредени газове, които генерират области с мощни магнитни сили. Тези области се наричат ​​магнитни полета. Слънчевите газове се движат непрекъснато, което заплита, разтяга и усуква магнитните полета. Това движение създава активност на повърхността на Слънцето, т. нар. "слънчева активност". Понякога повърхността на Слънцето е много активна. Друг път нещата са малко по-тихи. Количеството слънчева активност се променя в зависимост от етапите на слънчевия цикъл. Слънчевата активност може да оказва влияние тук на Земята, поради което учените я наблюдават отблизо всеки ден. Слънчевите петна са области, които изглеждат тъмни на повърхността на Слънцето, но те само изглеждат така, защото са по-хладни от заобикалящата ги среда. Температурата на едно слънчево петно ​​все още е много висока - около 6 500 градуса по Фаренхайт!

    Източник: Sunspots and Solar Flares

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Голямата мъглявина в Орион М42 - пролетна среща!

-
Изображение
     Вече стана традиция да увенчавам с М42 решаващи моменти от заниманията ми с научнопопулярното хоби. Първата снимка година по-рано, първата снимка с фокален редуктор преди 3 месеца, първата снимка с екваториална монтировка и по-дълга експозиция. Ярката мъглявина в Орион е сред малкото обекти, които могат да бъдат наблюдавани и снимани при наличието на ярка луна. Този път експериментирах с новопридобитата екваториална монтировка EQ3-2, правейки опити с различни експозиции и настройки на gain. Установих, че при липсата на гидиране мога да разчитам на не повече от минута, но на този етап и това не е никак малко.      И така, това е първата ми фотография при експозиция 30 сек., интеграция около 70 мин., с екваториална монтировка EQ3-2 и без гидиране. Оттук-нататък се надявам, че ме очакват много приключения с новото оборудване, а след като справя с гидирането, вярвам, че ще мога да се потопя истински в дълбокия океан на космоса. Снимката е направена при поч...
Прочетете още

Звездна еволюция

-
Изображение
     Променливите звезди подчертават един важен факт за небето над нас: Вселената непрекъснато се променя. Вселената е много голяма, звездите и галактиките са много далеч и повечето промени се случват във времеви интервал, много по-дълъг от този, който можем да видим. Повечето неща в небето - звезди, мъглявини и галактики - изглежда, че не се променят изобщо през целия човешки живот. Но променливите звезди се променят за време, което можем да наблюдаваме. Вече сме открили звезди, които се променят за периоди от милисекунди до столетия. Всяка от тях може да ни каже нещо за себе си чрез своята променливост, а информацията, която променливите звезди ни предоставят, ни дава възможност да разберем по-добре общата картина.      Една от ключовите концепции в астрономията е, че звездите се променят във времето - те се раждат от облаци междузвезден газ и прах, светят със собствената си светлина, създадена чрез ядрен синтез на водород в ядрата им, и накрая изчерпват ...
Прочетете още

Класификация на високоенергийните обекти

-
Изображение
В центъра на кадъра е блазарът Mrk 501 (съзвездие Херкулес). Обектът е с червено отместване z = 0,034, което съответства на 456 млн. св. г. разстояние от земята. Mrk 501 е изключително променлив източник на гама-лъчи, претърпяващ силни избухвания. По време на избухването през 1997 г. блазарът е най-яркият обект на небето в областта на източниците на високоенергийни гама-лъчи. 3 кадъра с експозиция 5 мин. Фотометричен филтър V Телескоп: 0.25-м Нютон F/4.8 Активни галактически ядра ( AGN ) Вътрешна структура на активна галактика Кредит: AAVSO AGN е общ термин за повечето видове галактики, които имат изключително ярко и концентрирано излъчване от централните си области. Смята се, че тази светлина идва от материя под формата на газ, прах и дори цели звезди, които се всмукват в централната черна дупка. Тъй като цялата тази материя се движи спираловидно навътре, тя става много гореща и много ярка, много по-ярка от звездите и другата светеща материя в центъра на галактиката. AGN е компактна о...
Прочетете още