Астролюбител / Никола Антонов

    Вечерта на 5 януари 2021 беше съвършена! Температурите около нулата, никакъв вятър, нормална влага, безлунно небе. Идеални условия за наблюдение на тъмни обекти. Тези седмици е сезонът на Орион. След като вече бях отделил време да заснема за първи път М42, реших за да си уговоря среща и с един от най-впечатляващите обекти изобщо - мъглявината Конска глава! За съжаление, позволих си да експериментирам с непознат софтуер и не успях да използвам съвършената нощ в пълнота. Оказа се, че калибровъчните кадри за нищо не стават, а създадените преди няколко дни flat frames са неприложими заради несъвпадение на параметрите. Едва успях да изкарам приличен stack в DSS, след като почти превъртях всички възможни настройки. Човек се учи от грешките си! От направените около 600 светли кадъра, малко повече от 400 бяха почти идеални (за моята конфигурация, с Alt-Az монтировка). Реших да използвам стария лаптоп, който е с Линукс, и затова рискувах с непознатата за мен досега програма AstroDM...

    Нощта на 1 януари 2021 беше кристална! Съвършеното начало на новата година. Въздухът не потрепва, небето е ясно, звездите блещукат като диаманти, пълна тишина, температурата е под нулата и ако не беше ярката луна, всичко щеше да бъде перфектно за заснемане на отдалечени галактически купове. Поради ярката луна обаче трябваше да се ориентирам към нещо по-ярко и класическо. Какво по-класическо от обект номер едно в прочутия каталог на Шарл Месие - Ракообразната мъглявина в съзвездието Бик! Насочих телескопа към М1. Нагревателната лента против конденз и измръзване, с която се сдобих наскоро, се грижеше много добре главното огледало на рефлектора да не замръзне. Това беше първият ми опит с тази придобивка и съм много доволен. Опасенията ми, че ще създава проблеми, се оказаха неоснователни. Ракообразната мъглявина М1  в съвзездието Бик, заснета на 1 януари 2021, 355 кадъра по 10 с. Телескоп:  Sky-Watcher 130/650 , камера  ASI ZWO 290MC , фокален редуктор  TS-...

     Голямата галактика Андромеда M31 е най-близката спирална галактика до Млечния път. Видима като слабо петно в безлунните нощи, това е един от най-отдалечените обекти, достъпни за невъоръжено око.  Като огледален образ на Млечния път това огромно струпване на звезди, газ и прах ни позволява да изучаваме всички характеристики на нашата собствена галактика, които не можем да наблюдаваме, защото сме вътре в нея. Най-ранното известно свидетелство за галактиката Андромеда е от 964 г. на персийския астроном Абд ал-Рахман ал-Суфи. Той я описва като „Малък облак“ в своята „Книга на неподвижните звезди“. Появява се и на холандска звездна карта през 1500 г. Първото телескопско описание на М31 е дадено от Симон Мариус през 1612 г. Джовани Батиста Ходиерна преоткрива независимо този обект през 1654 г. Едмънд Халей в своя трактат от 1716 г. приписва откриването на тази "мъглявина" на френския астроном Буйо, който я наблюдава през 1661 г. През 1764 г. Шарл Месие каталогизира об...

     Най-сетне ясна звездна нощ през зимата! Небето ми позволи да се порадвам на красотата му, преди да ме захлупи мъглата малко след полунощ. За щастие, през този сезон нощите започват рано и продължават дълго. Закъснях да заснема съединението между Юпитер и Сатурн, а и точно в този кратък интервал от денонощието в Мещица имаше гъста мъгла, която по-късно се разнесе. Тази нощ за първи път приведох в действие отдавна чакания фокален редуктор, който мина през дълъг път от умуване, смятане, рязане и преправяне, и най-сетне набедената ми за планетарна фотография конфигурация се превърна в истински инструмент за deep sky! За подкарването на редуктора специална благодарност дължа на приятелите от форума " Звездно общество ".      Въоръжен с новата придобивка, която скъсява двойно експозицията и дава светосила f/3.5 при редукция приблизително 0.7, насочих телескопа към първия звезден обект, който заснех изобщо някога - голямата мъглявина М42 в Орион.  Мъгляв...

     Великолепната планетарна мъглявина NGC 6543 в Дракон е известна още като мъглявината Котешко око. Тя има ярък, синкав диск и бледа централна звезда, видима в големи телескопи. Този атрактивен северен обект е пропуснат от Шарл Месие и е открит от Уилям Хершел на 15 февруари 1786 г. Мъглявината Котешко око е първата планетарна мъглявина, изследвана спектроскопски от английския астроном-аматьор Уилям Хъгинс през 1864 г. NGC 6543 е разположена по средата между δ и ζ Draconis. С яркост 8,1 зв. величина мъглявината е една от най-ярките от своя тип.        Телескоп с апертура 100 мм ще покаже мъглив синьо-зелен диск с диаметър около 0,3' (18 ъглови секунди), обграден от по-слаб ореол. Приликата с котешко око се дължи на поредица от газови бримки, изхвърлени от  централна звезда през последните 1000 години. Това е една от най-сложните известни мъглявини, но са необходими по-мощни инструменти, за да се разкрие нейната вътрешна структура.  NG...

     Вече съм я споменавал в друга публикация на блога, но това бижу заслужава своя собствено място в моя "каталог"!      M57 (NGC 6720) или известната мъглявина "Пръстен". Това е малко украшение на лятното небе и често се разглежда като прототип на всички планетарни мъглявини. Планетарните мъглявини са останки от звезди, които са "издухали" външните си обвивки, оставяйки бели джуджета с размерите на планета в своите центрове. Мъглявината "Пръстен" е открита от френския астроном Антоан Даркие дьо Пелепуа през януари 1779 г. Той я описва като „скучна мъглявина, но перфектно очертана; голяма като Юпитер и прилича на избледняваща планета“. Само няколко дни по-късно Шарл Месие независимо открива същата мъглявина, търсейки комети, и я описва като 57-ия обект в своя каталог. Месие, а по-късно и Уилям Хершел, предполагат, че мъглявината е образувана от множество слаби звезди, които не могат да се разграничат. Уилям Хершел, който открива планетата Уран, ...

     М74 (каталогизирана също като NGC 628) е спирална галактика в съзвездието Риби, която гледа към нас в анфас. От обектите на Месие има най-ниската повърхностна яркост и е труден за визуално наблюдение обект. Големият ъглов размер и ориентацията с лице към нас обаче правят М74 учебен пример за спирална галактика и идеален обект за професионалните астрономи, изучаващи структурата на тези величествени космически образувания. M74 е открита от Пиер Мешен през септември 1780 г. и потвърдена от Шарл Месие месец по-късно. Макар и слаба, M74 е най-забележителната галактика в Риби, разположена на 1,5° изток-североизток от двойната звезда η Piscium. Визуалнаата й звездна величина е 9,4 и е с относително големи размери - 10,2 'x 9,5'. При любителски наблюдения галактиката се вижда най-добре с 250 мм. или по-голям телескоп, като изисква ясно и тъмно небе, далеч от светлинно замърсяване.       Тъй като дискът със спиралните ръкави е с ниска повърхностна яркост, ...