М74: Да се спуснем в спиралата!
М74 (каталогизирана също като NGC 628) е спирална галактика в съзвездието Риби, която гледа към нас в анфас. От обектите на Месие има най-ниската повърхностна яркост и е труден за визуално наблюдение обект. Големият ъглов размер и ориентацията с лице към нас обаче правят М74 учебен пример за спирална галактика и идеален обект за професионалните астрономи, изучаващи структурата на тези величествени космически образувания. M74 е открита от Пиер Мешен през септември 1780 г. и потвърдена от Шарл Месие месец по-късно. Макар и слаба, M74 е най-забележителната галактика в Риби, разположена на 1,5° изток-североизток от двойната звезда η Piscium. Визуалнаата й звездна величина е 9,4 и е с относително големи размери - 10,2 'x 9,5'. При любителски наблюдения галактиката се вижда най-добре с 250 мм. или по-голям телескоп, като изисква ясно и тъмно небе, далеч от светлинно замърсяване.
Тъй като дискът със спиралните ръкави е с ниска повърхностна яркост, ядрото е най-видимата част от галактиката. Необходими са много добри условия, за да се види повече от ядрото. Индикациите за наличието на великолепни спирални ръкави стават очевидни при телескопите, започващи от апертура 100 мм. В телескопите с този размер дифузният, мъглив, пъстър диск може да бъде проследен до диаметър от около 6' до 8'. Много слаби предни звезди се виждат в полето около самата галактика. По-големите телескопи показват по-ясно слабите спирални ръкави, а при големите любителски инструменти (350 мм. и нагоре) стават разпознаваеми и възлите от звездни облаци и мъглявини.
В M74 са идентифицирани две свръхнови: SN 2002ap и SN 2003gd. M74 е най-яркият член на група от пет до седем галактики и се намира на разстояние 35 млн. св. години. Спиралните ръкави са широки около 1000 светлинни години и се простират до около 95 000 св. години от ядрото. M74 е с почти същия размер като нашата собствена галактика Млечен път и се отдалечава от нас със 793 км/сек. Съдържа два ясно дефинирани спирални ръкава и е класифицирана като галактика от тип Sc. Има впечатляващо симетричнен външен вид, който се дължи вероятно на гравитационно взаимодействие със съседните галактики. През 2005 г. рентгеновата обсерватория Чандра наблюдава ярък рентгенов източник в центъра на М74 - индикатор за черна дупка със средна маса, равняваща се на около 10 000 слънца.
Имах честта да заснема тази красива спирална галактика с "планетарната" си любителска конфигурация. Този път бях по-систематичен и отделих за това упражнение три наблюдателни вечери във вече все по-влошаващите се условия на задълбочаващата се есен. Влагата и ниските температури вече си казваха сериозно думата. В една от вечерите имаше и ярка луна, която допълнително усложни задачата да получа прилично изображение. Материалът е събиран при средна температура на въздуха 5 градуса и много влага, предизвикваща често конденз и дори заскрежаване на главното огледало на телескопа. Доста голяма част не беше с добро качество, но въпреки това реших да stack-на няколко варианта с повече и с по-малко кадри, за да видя какво може да се получи. Всички снимки са обработени съвсем елементарно с Levels & Curves в GIMP. Повече кадри не означава непременно по-добро качество, ако кадрите не са добри сами по себе си. Експериментите с тази галактика го доказаха.
Източник: SkySafari
Коментари
Публикуване на коментар