Марсиански хроники. Червената планета в опозиция.
Особено щастлив ме правят уникални астрономически събития, които успявам да заснема, знаейки, че няма да се повторят скоро или изобщо. С две такива ще запомня изминалите месеци - кометата C/2020 F3 (NEOWISE) и опозицията на Марс. В края на годината се очаква съединение на Юпитер и Сатурн, за което се готвя отдалеч. Знаеш, че ако пропуснеш възможност да заснемеш някоя мъглявина или галактика, догодина тя отново ще е там, но да "хванеш" комета, която никога повече няма да видиш или уникално разположение на ярки планети, случващо се през няколко десетилетия, това създава чувството, че участваш в нещо историческо независимо от любителската техника, с която разполагаш.
Месец октомври 2020 ще се запомни с опозицията на планетата Марс. По време на опозиция Марс и Слънцето се намират на точно противоположни страни на Земята. От нашата гледна точка Марс се издига на изток, точно когато Слънцето залязва на запад. След това, след като се вижда през цялата нощ, Марс залязва на запад, точно когато слънцето изгрява на изток. Тъй като Марс и слънцето се появяват от противоположните страни на небето, ние казваме, че Марс е в „опозиция“. Разбира се, нищо в движението в космоса не е толкова просто! Орбитите на Марс и Земята са елипсовидни и планетите преминават малко по-близо до Слънцето в единия край на своите орбити, отколкото в другия край. Марсовите опозиции се случват на всеки 26 месеца. На всеки 15 или 17 години противопоставянето се случва в рамките на няколко седмици от перихелия на Марс (точката в орбитата му, когато е най-близо до Слънцето). Тази година опозицията на Марс беше на 13 октомври.
Опозиция може да възникне навсякъде по орбитата на Марс. Когато това се случи, докато червената планета е най-близо до Слънцето (перихелийна опозиция), Марс е особено близо до Земята. Ако и Земята, и Марс имаха напълно стабилни орбити, тогава всяка перихелийна опозиция щеше да приближи двете планети колкото може по-близо. Това е почти така, но за пореден път природата поражда няколко усложнения. Гравитационното привличане на другите планети постоянно променя малко формата на орбитите на Марс и Земята. Гигантският Юпитер особено влияе върху орбитата на Марс. Освен това, орбитите на Земята и Марс не лежат в една и съща равнина. Пътеките, по които планетите обикалят около Слънцето, са леко наклонени една спрямо друга.
С всички тези фактори някои перихелийни опозиции ни сближават по-близо от други. Опозицията от 2003 г. е приближила Марс и Земята най-много за период от почти 60 000 години! Орбитата на Марс е по-елиптична от земната, така че разликата между перихелия и афелия е по-голяма. През последните векове орбитата на Марс се удължава все повече и повече, пренасяйки планетата още по-близо до Слънцето в перихелия и още по-далеч в афелия. Така че, бъдещите перихелийни опозиции ще сближат още повече Земята и Марс. Рекордът от 2003 ще остане неподобрен до 28 август 2287!
При тазгодишната опозиция Марс се приближи до нас на разстояние 62 млн. км. Имах щастието да го заснема, като снимката, която направих, дори попадна и на страниците на в-к "Телескоп". На снимката се виждат доста детайли. Тъмните части са планински региони, сред които се отличава Terra Sirenum (Земя на сирените). Terra Sirenum е голям регион в южното полукълбо на планетата, който достига 3900 км на ширина. Това е планинска област, забележителна с масивни кратери, включително големия кратер Нютон. Смята се, че някога ниската зона в Terra Sirenum е съдържала езеро. Бялата точка в долния край на снимката е южната ледена полярна шапка, която се е смалила и почти не се вижда, защото там сега е лято. А бялата точка близо до горния край на диска (противоположно на ледената шапка) е вулканичната планина Олимп - най-високата на Марс (27 км.).
Коментари
Публикуване на коментар