Лято 2020. Обзор. Мъглявини.

-

     След като се бях поупражнявал на галактики и планети, другата ми цел през изминалото лято и почти целия месец септември бяха няколко интересни мъглявини от типа отражателни и емисионни, с две думи - истинско предизвикателство за планетарно ориентираната ми конфигурация. Поради прекомерно голямото увеличение на камерата ми, което на този етап не можех да намаля, в повечето случаи на фотографиите се виждат само най-ярките части на тези мъглявини, които визуално са много по-големи и заемат в пъти по-голяма площ на небето, излизайки от зрителното поле на телескопа ми. Въпреки този недостатък, идващ от наличната техника, с която разполагах до този момент, мисля, че успях да получа някои наистина интересни и красиви изображения.

    От трите заснети мъглявини Ирида е отражателна, а другите - емисионни. Емисионните мъглявини излъчват светлина поради нагряване и йонизация на газа, от който са съставени, а отражателните, - както издава името им, отразяват светлината на близки звезди. Планетарните мъглявини са също емисионни, доколкото представляват вещество, изхвърлено от избухнала звезда, което впоследствие се награява и йонизира от останалото на мястото на звездата бяло джудже.

Мъглявината NGC 7023 Ирида (гр. дъга) в съзвездие Цефей, заснета на 29 юли 2020. 
445 кадъра по 10 сек.
Телескоп: Sky-Watcher 130/650, камера: ASI ZWO 290MC, софтуер: APT, GIMP 2.10, DeepSky Stacker, филтър: TS Optics UCF
Мъглявината NGC 7635 "Мехурче" в съзвездие Касиопея, заснета на 13 август 2020.
224 кадъра по 15 сек.
Телескоп: Sky-Watcher 130/650, камера: ASI ZWO 290MC, софтуер: APT, GIMP 2.10, DeepSky Stacker, филтър: TS Optics UCF

Мъглявината NGC 6888 "Полуменесец" в съзвездие Лебед, заснета на 12 септември 2020.
536 кадъра по 15 сек.
Телескоп: Sky-Watcher 130/650, камера: ASI ZWO 290MC, софтуер: APT, GIMP 2.10, DeepSky Stacker, филтър: TS Optics UCF

 


Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Класификация на високоенергийните обекти

-
Изображение
В центъра на кадъра е блазарът Mrk 501 (съзвездие Херкулес). Обектът е с червено отместване z = 0,034, което съответства на 456 млн. св. г. разстояние от земята. Mrk 501 е изключително променлив източник на гама-лъчи, претърпяващ силни избухвания. По време на избухването през 1997 г. блазарът е най-яркият обект на небето в областта на източниците на високоенергийни гама-лъчи. 3 кадъра с експозиция 5 мин. Фотометричен филтър V Телескоп: 0.25-м Нютон F/4.8 Активни галактически ядра ( AGN ) Вътрешна структура на активна галактика Кредит: AAVSO AGN е общ термин за повечето видове галактики, които имат изключително ярко и концентрирано излъчване от централните си области. Смята се, че тази светлина идва от материя под формата на газ, прах и дори цели звезди, които се всмукват в централната черна дупка. Тъй като цялата тази материя се движи спираловидно навътре, тя става много гореща и много ярка, много по-ярка от звездите и другата светеща материя в центъра на галактиката. AGN е компактна о
Прочетете още

На лов за призраци в Касиопея. Gamma Cassiopeiae Nebula.

-
Изображение
    Звездното небе крие неподозирани тайни. Едва ли има човек, който да не разпознава съзвездието Касиопея с неговия характерен астеризъм - обърнатата наобратно буква W. Касиопея е северно полярно съзвездие, което означава, че то никога не залязва. Това не означава, че може да бъде снимано по всяко време, защото трябва да се издебне момент, когато се издига достатъчно високо над хоризонта, а за тази задача идеалният сезон е късното лято и ранната есен. С две думи - август и септември! Звездата γ Cas (произнася се "Гама Касиопее" = Гама от Касиопея) е променлива двойна звезда от +2.2 звездна величина. Това е гореща синя звезда от клас B0, която е 40 хиляди пъти по-ярка от Слънцето, а температурата на повърхността й достига 25 000 К. С маса, 15 пъти превишаваща масата на Слънцето, един ден, когато изчерпа горивото си от водород, Гама от Касиопея ще избухне в свръхнова.       Наблюденията показват, че звездата има променлива яркост, като в максималния си блясък тя превъзхожда и
Прочетете още

Звездна еволюция

-
Изображение
     Променливите звезди подчертават един важен факт за небето над нас: Вселената непрекъснато се променя. Вселената е много голяма, звездите и галактиките са много далеч и повечето промени се случват във времеви интервал, много по-дълъг от този, който можем да видим. Повечето неща в небето - звезди, мъглявини и галактики - изглежда, че не се променят изобщо през целия човешки живот. Но променливите звезди се променят за време, което можем да наблюдаваме. Вече сме открили звезди, които се променят за периоди от милисекунди до столетия. Всяка от тях може да ни каже нещо за себе си чрез своята променливост, а информацията, която променливите звезди ни предоставят, ни дава възможност да разберем по-добре общата картина.      Една от ключовите концепции в астрономията е, че звездите се променят във времето - те се раждат от облаци междузвезден газ и прах, светят със собствената си светлина, създадена чрез ядрен синтез на водород в ядрата им, и накрая изчерпват горивото си и умират, връщайк
Прочетете още