Лято 2020. Обзор. Галактики.
В разгара на пролетния локдаун се събудих една сутрин с мисълта, че до вечерта трябва да имам астрокамера, за да снимам мъглявини и галактики, когато забегнем на село. До вечерта имах камера, но по джоба ми не бяха тези, които са предназначени точно за такъв тип астрономически обекти. Някои мъглявини заемат голяма площ от небето и за да бъдат заснети, е нужна камера с по-голям диагонал на сензора, която дава по-малко увеличение и зрителното й поле е с по-голяма площ. Това беше първият урок, който научих за астрокамерите. Камерата, която си купих, е повече подходяща за планети и малки обекти, защото е с малък диагонал на сензора и дава голямо увеличение, като се комбинира с фокусното разстояние на телескопа. Но, какво да се прави, на този етап разликата между 300 и 800 EUR е доста съществена за такъв любителски каприз, а и аз не знаех още нищо за снимането на астрономически обекти, за да предявявам претенции.
През май и юни експериментирах, без да зная нищо за снимането на обекти от Дълбокото небе. Постепенно разбрах, че трябва да си направя калибрационни кадри (dark, flat, bias), научих се как да го правя и как да ги използвам в програмата DeepSky Stacker. Преди да се снабдя с WiFi SynScan модула, се налагаше да търся обектите визуално, а самият alignment на телескопа не беше достатъчно добър за по-прецизно водене на обектите. С тестове установих, че успявам да направя относително прилично количество добри кадри с експозиция 10 сек. в програмата APT. Опитах с Live Stack режим в ASI Studio и SharpCap (така и не успях да я харесам тази програма), но не останах доволен, защото азимуталната монтировка не може да компенсира въртенето на полето: телескопът може да води добре, но понеже не се върти самият той по оста на земята заедно с изместването на небето, това променя ъгъла, под който се виждат обектите и stack-ването не може да продължи достатъчно дълго, за да събере достатъчно светлина за хубава снимка. Хубав Live Stack иска екваториална монтировка, а такава засега не мога да си позволя. С изненада установих, че при избраната експозиция от 10 сек. и достатъчно събрани кадри се получават нелоши неща. По-късно, когато се сдобих с WiFi SynScan и започнах да си правя по-качествен alignment с помощта на приложението SynScanPro, увеличих успешно експозицията от 10 на 15 сек.
Първата среща с мъглявините и галактиките е много вълнуваща! Искаш бързо да наснимаш всичко, за което се сетиш, а истината е, че за някои обекти се иска доста време. Хубавите вечери в месеца са малко. Оказа се, че няма да е толкова лесно да се получи добра снимка. Постепенно вълнението ми премина в хладнокръвие и започнах да отделям по няколко нощи само за един обект, но първоначално беше обратното.
Помня, че настръхнах, когато видях за първи на компютъра да се откроява уникалната форма на галактиката М51 в Ловджийски кучета, попаднала в гравитационна схватка със своята спътничка NGC 5195. M51 (NGC 5194) е известна като галактиката "Whirlpool" (водовъртеж, въртоп). Това е една от най-забележителните и най-известните спирални галактики в небето. M51 взаимодейства със своя много по-малък съсед NGC 5195. Шарл Месие открива M51 на 13 октомври 1773 г., описвайки я като „много слаба мъглявина, без звезди“, а неговият приятел Пиер Мешен открива спътника на М51 през март 1781 г. Спираловидният модел на "Водовъртежа" остава незабелязан до 1845 г., когато лорд Росе го разпознава в своя 6-футов рефлектор в Парсънстаун, Ирландия. Лорд Росе прави много точна картина на М51, поради което тя понякога се нарича "Галактиката на Росе".
М51 може да се намери лесно на 3,5 ° югоизточно от η Ursae Majoris, най-източната звезда в края на „дръжката“ на Голямата мечка. Деклинацията от + 47 ° я прави околополюсен обект за повечето северни наблюдатели. Достига голяма надморска височина от ранните часове през зимата до края на пролетта в цялото северно полукълбо. M51 е зрелище, ако небето е тъмно, но е доста чувствителна към светлинно замърсяване. С видими размери 11'x7' и визуална величина 8,4 M51 се вижда дори в бинокъл, но при много тъмно небе. Има ярко ядро и голям, слаб ореол. При много добри условия начатъците на спирални ръкави могат да бъдат разгледани дори с 100 мм. телескоп. Малкото увеличение е по-подходящо за разглеждане на двойката. При по-големите инструменти спиралните ръкави са ясно видими, разделени от тъмни вихри на север и югозапад от ядрото. Спиралният ръкав на изток и североизток от ядрото е най-изпъкнал. Вижда се и очевиден „мост“ между M51 и NGC 5195. NGC 5195 има ядро, почти толкова ярко, но по-малко от това на M51. Детайлите от структурата на M51 обаче може да изпъкнат само при наслагване на снимки с по-голяма експозиция.
До момента в M51 са открити две свръхнови: SN 1994I и SN 2005cs. Според наблюденията на свръхновата през 2005 г. разстоянието на M51 се оценява на 23 млн. св. години. С това разстояние и ъгловия диаметър на M51 от 11,2 светлият кръгъл диск на галактиката има радиус от около 38 000 светлинни години. Смята се, че съдържа 160 млрд. слънчеви маси. M51 е сравнима с галактиката Андромеда (M31) и с нашия собствен Млечен път по размер, маса и светимост. И, подобно на M31 и Млечния път, M51 има голяма галактика-спътник - NGC 5195. Визуално двете галактики създават впечатлението, че са свързани, но снимките разкриват, че това не е вярно, тъй като тъмните прахови платна на голямата спирална крива се оказват пред спътника!
Счита се, че силно изразената спирална структура на галактиката "Водовъртеж" е резултат от тясното взаимодействие между M51 и нейния спътник NGC 5195. Преди десетилетия не беше известно със сигурност дали NGC 5195 е истински спътник или друга галактика, преминаваща от разстояние. Появата на радиоастрономията и последвалите радио изображения на М51 недвусмислено демонстрираха, че тяхното взаимодействие е реално. Последните симулации подкрепят хипотезата, че спиралната структура на M51 е причинена от NGC 5195, преминала през основния диск преди около 500 до 600 милиона години. Смята се, че в сърцето на спиралата съществува черна дупка, заобиколена от пръстен от прах.
Коментари
Публикуване на коментар