Лято 2020. Обзор. Летен парад на планетите.
Астрофотографската ми конфигурация е предназначена за планетна фотография, а аз още не бях опитал това изкуство. Вече три месеца, откакто се сдобих с камерата ASI290MC, не се бях престрашил да снимам големите и ярки планети, които гастролираха на летния небосклон. Подготвяйки се за първата ми планетна сесия, осъзнах, че това е друга работа. Принципите са различни от снимането на обекти от Дълбокия космос като мъглявини и галактики. Планетите са ярки небесни тела (изключая Уран и Нептун) и дори с минимална експозиция в зрителното поле на телескоп като моя (130 мм. Нютон рефлектор) изглеждат прекалено ярки, за да се види нещо от тях. Оказа се, че за да получа добра снимка на ярка планета гигант като Юпитер или Сатурн, а също и Марс или Венера, които не са толкова големи, но затова пък са много близо до нас и поради това също са прекалено ярки, трябва да снимам в режим видео. Като напълно начинаещ аматьор реших да прибегна до най-лесното - модула за планетна фотография на ASI Studio.
Принципът е следният:
- Заснема се кратък видео филм на избраната планета (2-3 мин.). Когато снимате, внимателно регулирате нивото на експозиция и gain така, че да получите очаквания образ, да не преекспонирате или образът да не е прекалено тъмен и неясен. Тук е важно да се доверите на окото и ръката си. В това е цялото изкуство при събирането на видеоматериал за планетни снимки. Няма универсална рецепта. Планетите имат различна яркост и настройките за една няма да важат за друга, а и позицията им на небето, както и всички останали заобикалящи фактори правят всеки момент на снимане уникален. Просто трябва да си "играете" с плъзгачите за exposure и gain.
- При снимане на планети задължително използвам и допълнително лещата Барлоу 2х, която дойде с телескопа. Така ефективното увеличение, което получавам, е някъде около 220х. Особено при по-неспокойни атмосферни условия и ниска позиция над хоризонта образът трепти и планетата сякаш плува пред камерата, често се разфокусира и после се фокусира пак. Използвам електромотор за фино фокусиране и първо фокусирам на някоя ярка звезда или на луната (ако има луна), опитвайки се да хвана най-малкия детайл, преди да се захвана със същинското снимане на планетите. Въпреки това, при големите увеличения, с които се снимат планетите, образът им постоянно се размазва и изчиства и в рамките на едно 2-3 мин. видео може да имате както размазни, така и добри кадри. Редки са вечерите, в които атмосферата е толкова спокойна, а планетата е достатъчно високо над хоризонта, че да получите постоянен спокоен образ.
- Полученият видео файл се подлага на анализ и обработка чрез програма като Registax или Autostakkert!. Аз не се разбрах с първата нещо и се спрях на втората. Досега я използвам безпроблемно. Софтуерът анализира видео материала, изхвърля кадрите с лошо качество и stack-ва останалите. В резултат, получавате stak-ната от добрите кадри снимка на планетата.
- Обработвате допълнително получения графичен файл (ако има нужда) вече по стандартен начин - в GIMP, PhotoShop и т.н., според това какво ползвате и до каква степен го владеете. Тук следва да отворя важна скоба: от приятелите във форума "Звездно общество" научих, че програмата Registax е много добра са последваща обработка на получения с Autostakkert! краен графичен файл. Registax има много мощни функции за последваща графична обработка на планетни снимки и особено добре се справя с функцията sharpen!
Коментари
Публикуване на коментар